Язовирът е един от красивите български водоеми, разположен по поречието на река Тунджа, на 7 км. от Казанлък. До него се стига с автомобил, велосипед, а дори и пеш, защото разстоянието отнема не повече от 2 часа бавно ходене. Той е атрактивна дестинация за рибари, природолюбители и почитатели на водни спортове. Мястото предлага и разнообразни възможности за почивка и семейни екскурзии. Красивите гледки и ароматната борова гора го правят предпочитано място за разходки. Разнообразието от възможности го прави подходящо за семейни екскурзии и почивки с голяма компания. Всеки може да намери своето занимание, без да скучае.
Първоначалното име на мащабното съоръжение е яз. „Георги Димитров“. Името се запазва до 1992 год., когато бива преименувано на яз. „Копринка“.
Идеята за изграждането му възниква в началото на XX в., когато бива създадени воден синдикат и проект за язовирна стена. През 1947 година тогавашното Министерство на строежите започва да изгражда подновения проект и го завършва през 1955 година. В изпълнението му участват бригадири, международна строителна бригада и руски специалисти. Язовирът всъщност се явява вторият построен в България, след яз. „Росица“.
При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис. Градът е бил разположен на площ около 7 хектара. Още в древността голяма част от стените и съоръженията на много места са били унищожени, самият град преди векове е бил разграбен и разрушен. Сред запазените находки има монети, керамика, съоръжения и един надпис, който е клетвен договор между видни представители на одриската и македонската управляваща класа. До 1953 година не се е знаело точно, че намереното селище е Севтополис. Станало е ясно, едва когато е открит и разчетен именно този т. нар. “голям надпис“.